Jun 18, 2009, 3:46 PM

Раздавач на Надежда...

  Poetry » Civic
6.7K 2 70

 

 

 

 

     Раздавач на Надежда

 

 

 

                          по Дж.Родари...(но не съвсем...)

 

 

 

     Продавач на надежда

 

 

 

Ако можех да имам едно

магазинче със две полички,

бих продавал...познайте какво?

- Надежда! Надежда за всички.

 

'Купете! С отстъпка за вас!

Всеки трябва надежда да има!'

И на всеки бих давал аз,

колкото трябва за трима.

 

А на тоз, който няма пари

и само отвънка поглежда,

бих му дал, без да плаща дори,

всичката своя надежда.

 

          Дж. Родари

 

 

 

Не бих могъл Надежда да продам,

дори да имах „МОЛ” на сто етажа.

Най–святото!... Потънал бих от срам,

ако го видя и на щанд в гаража...

 

 

Не бих продал на богаташ дори

Надеждата!... Във стихове възпята!...

От ранина, след първите петли,

на всеки бих раздавал по Земята!...

 

 

Че тя не струва пукната пара,

защото даром с шепи съм отгребвал!...

По-скъпа е от всичко на Света,

едва накрая бих я с мен погребал!...

 

 

Последната! – остава си за мен...

Най–крехката!... Укрила се в душата!

Надеждата, че в утрешния ден

отново ще раздавам Светлината!...

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© АГОП КАСПАРЯН All rights reserved.

Comments

Comments

  • Прекрасно, прекрасно!!!
    Да, надминал си Джани Родари!!!
    Раздаваш Светлина, посаряваш надежда...
    Докоснат си!!!

    ПП пак съм тук, наобикалям те... но къде са коментарите ми от тогава...
    Важното е, че ти си тук с Поезията си!
  • Надминал си Джани Родари!!!
  • Ами.....какво да кажа....ти всичко си казал! Надеждата и Светлината-това е!! Поздрав за хубавия стих,Агоп!
  • ++++++++Поздрав сърдечен!
  • !!!*

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...