Раздвоена душа

Sep 13, 2006, 5:23 PM

Poetry

839 0 1

            Слънцето небосвода напуска-
            ангелът в мене тъгува,
            облаци черни се спускат-
            дяволът в мене пирува.
            И душата раздвоена се лута
            ту обича те с ангелска страст,
            ту облак изпраща и срутва
            теб в моята дяволска паст.
            Вилнея в мойта стихия
            заклевам те мой ще си ти,
            правя дяволска черна магия
            и срутвам твойте измамни мечти.
            Обичах те с любов прекрасна,
            сърце на ангел аз ти подарих,
            но съществува днеска мъст опасна,
            за ангела,когото ти уби.
            Ще стана облак и ще завали
            дъжд от ярост черна ще излея,
            ще разбереш душа на ангел как боли,
            а аз над твоята невярна ще се смея.
            И облаците тихо ще отминат,
            и слънце ангелско ще грей,
            и мислите за тебе ще загинат-
            душата ми свободна ще живей!

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

ria (Гергана Иванова)

2006-09-14T11:33:53+03:00

Много хубав стих. Казват, че от Любовта до Омразата имало само 1 крачка...