Раздвоение
(на онова в мен)
Сърдитото, малко човече седи,
присвито в най-тъмния ъгъл.
И жално проплаква, и търка очи,
разстроено, черно до въглен.
Обидено хлипа и нощем не спи,
юмручета стиска до бяло.
И нищо не иска, и само мълчи -
от яд е настръхнало цяло.
На слънце в градината, с книга в ръка,
опитах се да го отправя,
а то се отдръпна и ми изръмжа -
да млъквам и да го оставя.
Направих му торта, и мелба, и джус -
не иска да вкуси и хапка.
Обидите негови знам наизуст -
„досадна“, „противна“, „нахална“.
Опитах и с музика - Верди, Сен-Санс,
хип-хоп, боса-нова, латино...
Главата навело, люлее се в транс,
под вежди ме стрелка, чак синьо.
Разказах му как е прекрасен светът,
как то е красиво и силно,
че има приятели, обич и път -
то в ревове цяло се килна.
И ето ни двамата как си седим -
живеем, обърнати гърбом.
Аз нещо чета - то сърдито мълчи,
а „Аз“-ът ни ходи объркан.
Радост Даскалова
© Радост Даскалова All rights reserved.
