Раздяла няма, има само две посоки,
два кръга, но с едни черти.
Времето чертае покрай тях две бръчици дълбоки
и ний стоим с невиждащи очи.
Родени, за да си отидем пак от този свят тъй - слепи
и не вярващи във блянове, мечти.
Щастието дирим, а пък то било във двете шепи,
но затрупано зад купища лъжи.
© Росица Димова All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
