Разговор с душата
Седнах на масата с моята душа,
аз бях на водка, тя пи вода.
"Този път - викам - ще я сломя,
ще я премажа ей с тая ръка."
Напих се ужасно и пуших трева,
оригвах се гласно, замаях глава.
Накрая извиках: "Аз съм плътта."
Душата ме гледаше, душата мълча.
"Престани да ме гледаш, сега говори!
Защо все ме спираш, нима не разбра,
аз мога да лягам и без любовта,
без нея с приятели още стоя.
Не ме притеснява, че няма искра.
Прегръщат ме нечии чужди ръце,
дори и без чувство за мен е добре.
Ей ти, душата, вземи забрави!
Забрави за мечтата и подобни лъжи.
Виж онзи пич те гледа оттам,
прелъсти го с усмивка, и той май е сам.
Не ме обвинявай с тези очи,
ти нямаш право, вземи порасни!
Ще ти извия крехкото вратле,
хайде, удари ме, защити се поне!"
Душата си тръгна, за двете плати,
изглеждах тъй жалко,
без бой тя надви.
© Калина All rights reserved.
