Oct 31, 2024, 6:50 AM

Разговор с есента 

  Poetry
90 1 9

Рано слана есенни сълзи слани,

рони листа, недоречени нощни слова,

сънища пропуснати недосънувани,

върволица пътища непропътувани.

 

Слънцето свидни усмивки раздава,

сякаш лъчите са мечове лава,

вятърко вяло в листата шумо̀ли.

Само денят без страх безвъзвратно

 

предния безжално от календара отмята,

за да срещне в лоното залезно вечерта

и с нова надежда да спусне нощта.

Дори мен да ме няма, него пак ще го има.

 

© П Антонова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??