Рано слана есенни сълзи слани,
рони листа, недоречени нощни слова,
сънища пропуснати недосънувани,
върволица пътища непропътувани.
Слънцето свидни усмивки раздава,
сякаш лъчите са мечове лава,
вятърко вяло в листата шумо̀ли.
Само денят без страх безвъзвратно
предния безжално от календара отмята,
за да срещне в лоното залезно вечерта
и с нова надежда да спусне нощта.
Дори мен да ме няма, него пак ще го има.