Рано слана есенни сълзи слани,
рони листа, недоречени нощни слова,
сънища пропуснати недосънувани,
върволица пътища непропътувани.
Слънцето свидни усмивки раздава,
сякаш лъчите са мечове лава,
вятърко вяло в листата шумо̀ли.
Само денят без страх безвъзвратно
предния безжално от календара отмята,
за да срещне в лоното залезно вечерта
и с нова надежда да спусне нощта.
Дори мен да ме няма, него пак ще го има.
© П Антонова All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
