Разговор с мама
Разговор с мама
на Т.
Пак ли самичка си, майчице,
в къщи със твоята болест?
Не, не, добре съм! Повайках се,
че да те видя не мога.
Татко къде е?...Пак в лозето
скрит, над мотиката сведен...
Болка да гледа не може той,
щом няма как да я вземе.
Пратих парите по хората,
утре лети самолетът...
Ох, не плачи мамо, моля те,
че ми се къса сърцето!
Зная, съвсем си се свършила-
пролет е, все навън гледаш.
Ние не сме, мамо, щъркели!
Ние сме лятна надежда.
Как да си дойда днес, майчице?
Би било кървава грешка.
Аз тук работя, страдалчице,
ти... да умираш човешки.
Българска майка юнашка си,
свикнала зъбки да стискаш.
Чакай ме!!! Идва пак август и
знаеш-край теб ще сме всички!...
Внуците?...Вън са. Пораснаха
уж, а все време не стига...
Майка да имаш-прекрасно е!
Майка да си –е верига...
Затова-бършем сълзичките
с теб и заспиваме сладко!
Лека нощ, мамо! Обичам те!
Много целувки на татко!
Мадрид- Червен бряг
© Петя Божилова All rights reserved.
