Разговор с татко
Кажи ми, татенце, в какво сгреших –
защо ти сам избра да си отидеш.
Днес с теб аз разговарям в този стих.
Да, знам как не можа да го преглътнеш -
отхвърлянето, липсата ти по дома.
Кошмарите. И вярвам ти какво си чувствал.
Кажи си, татенце, кажи си ти сега,
кажи си всичко, дето в теб тежеше.
Да поговорим двама... И какво да...
О, да разбира се - ще се усмихна.
И ще те слушам, както в минали лета.
Добре съм, да, на работа и здрава,
на внучка ти показвам твоята звезда -
да, грижа се добре за нея и за себе си.
Е, знаеш как е. С мама е така.
Не, справям се със всичко. Пуша повече...
Самотно ми е, да, но ти си с мен,
на тебе мога да си кажа всичко.
Да, вярвам още в малки чудеса -
последното, аз знам, че ми го сбъдна.
Постой при мен, недей си тръгва,
да знаеш колко ми е хубаво.
Щастлива, че съм твоя дъщеря
и винаги, и винаги с душата ти...
© МариЯ All rights reserved.
