Кажи ми, татенце, в какво сгреших –
защо ти сам избра да си отидеш.
Днес с теб аз разговарям в този стих.
Да, знам как не можа да го преглътнеш -
отхвърлянето, липсата ти по дома.
Кошмарите. И вярвам ти какво си чувствал.
Кажи си, татенце, кажи си ти сега,
кажи си всичко, дето в теб тежеше.
Да поговорим двама... И какво да...
О, да разбира се - ще се усмихна.
И ще те слушам, както в минали лета.
Добре съм, да, на работа и здрава, ...