May 21, 2007, 1:54 PM

Разходка

  Poetry
597 0 2
Навън е ден, а в мен мрак се спуща.

Птици пеят любовни песни.

Лятото дойде, а в мене зима е.

Навън всичко е прекрасно, а в мен умира.

 

Ето, че дойде и есента.

Разхождам се, около мен всичко е в листа,

а с помощта на вятъра изписват твойто име,

птиците пак за тебе пеят.

 

Отивам до езерото - колко е красиво!

Поглеждам  в него- съзирам твоя лик.

Затварям очи, а там в мене виждам...

... нашто езеро - със спомените наши.

 

И ето сега е зима.

Всичко сковано в лед е.

Сковано даже е и моето сърце.

Кой, кой ще го спаси?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Benifios All rights reserved.

Comments

Comments

  • Хубава разходка си направил, но нали беше казал вече ,,край''?
    Горе главата!
    Поздрави!
  • Ако стиха се отнася за тебе горе главата и знай, че най-хубавото винаги предстои.А що се отнася за стиха БРАВО!!!

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...