LadySJ (Снежина Айдарова)
27 60
Aug 18, 2011, 9:25 PM

Разкаяние 

  Poetry » Other
1307 0 5

Човек не съзнава, когато греши.
Разбира, щом вече е някак си късно
и с грешките всичко докрай разруши...
Щом болката някак наяве се лъсне.

Дори да се молиш за прошка... Недей!
Дори и да скланяш главата виновно,
лъжата е кървава диря... Живее
в любими сърца. И прескъпо се помни.

Аз грешките искам докрай да сломя.
Доверие искам и само се моля
за грешната своя душа...  У дома
сама да сбера и сама да се боря.

Направих в живота каквото можах.
Но кой ще ми каже: „Гордеем се с тебе!”
Но си обещавам (аз все пак разбрах),
че днес ще преборя най-тежкото бреме.

© Снежина Айдарова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Силен е този, който може да каже "прости". Поздрав!
  • Душата лети, Боре! Никога няма спирачки!
  • Покажи и на тая душа кой е господаря - прости и, и я тури под чехъл! Че като се разлети... спиране няма!
  • Никога не е късно прошка да се поиска, прошка да се даде.
    Със сигурност любимите и прескъпи за нас хора умеят да прощават.
    Щом искаш - ще ти се даде!
    Вярвай!!!
  • Когато осъзнаем нещо, то ни се покорява.Поздрав!
Random works
: ??:??