Разкаяние
Човек не съзнава, когато греши.
Разбира, щом вече е някак си късно
и с грешките всичко докрай разруши...
Щом болката някак наяве се лъсне.
Дори да се молиш за прошка... Недей!
Дори и да скланяш главата виновно,
лъжата е кървава диря... Живее
в любими сърца. И прескъпо се помни.
Аз грешките искам докрай да сломя.
Доверие искам и само се моля
за грешната своя душа... У дома
сама да сбера и сама да се боря.
Направих в живота каквото можах.
Но кой ще ми каже: „Гордеем се с тебе!”
Но си обещавам (аз все пак разбрах),
че днес ще преборя най-тежкото бреме.
© Снежина Айдарова All rights reserved.
