Разказва душата ми...
Разказва душата ми...
Слънчево зайче пламти във ръката ми.
Звъни щастливо усещане. Шепот ръми.
От чудеса не остават материални следи,
но пък разказва... разказва душата ми...
Има си тя своя древна история.
В тяло юначно била се разходила,
после се спряла, поела си дъх...
в мишка се свряла, а после - във хищник...
От птичи поглед съзряла простори.
Царска невеста дори навестила...
(тъжно обикаляла свойте покои...)
И не знам дали е била щастлива?!...
В моето тяло отекват й тайните,
спречкват се с мъдри прозрения...
Търся посоки, дори и незнайните,
давам ход на случайни видения...
© Павлина Петрова All rights reserved.
