Аз по зората подреждам деня си,
като светилниче в пътя господен ми...
Изгревът ален с вятър се кръсти -
рушѝ душата ми, брули ми спомена.
Изгрев сред облак... В него потъвам,
като коруба, прогнила отвътре.
После ме връща в деня да тъгувам.
Учи ме как да се будя за утре.
Аз даже не искам зората да дойде -
днешното утро е болката вчера.
Буди ме навикът, будят ме моите
мъка, безсилие, страх и химера.
© Калина калина All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
