Аз по зората подреждам деня си,
като светилниче в пътя господен ми...
Изгревът ален с вятър се кръсти -
рушѝ душата ми, брули ми спомена.
Изгрев сред облак... В него потъвам,
като коруба, прогнила отвътре.
После ме връща в деня да тъгувам.
Учи ме как да се будя за утре.
Аз даже не искам зората да дойде -
днешното утро е болката вчера.
Буди ме навикът, будят ме моите
мъка, безсилие, страх и химера.
© Калина калина All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
