Аз по зората подреждам деня си,
като светилниче в пътя господен ми...
Изгревът ален с вятър се кръсти -
рушѝ душата ми, брули ми спомена.
Изгрев сред облак... В него потъвам,
като коруба, прогнила отвътре.
После ме връща в деня да тъгувам.
Учи ме как да се будя за утре.
Аз даже не искам зората да дойде -
днешното утро е болката вчера.
Буди ме навикът, будят ме моите
мъка, безсилие, страх и химера.