И сякаш всичко е различно,
дори замръзналият праг,
прозява се отвън лирично
затрупан с мартенския сняг.
Капчукът чака пролетта,
с едно врабче говори,
коминът отегчен ги слуша,
за минали неща не спори.
Геранът в двора кротко спи
унесен пак във онзи сън,
как там над него призорѝ
на славей песента звъни.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up