Разликата в липсата
Отдавна няма ме... Премислих, осъзнах:
къде е смисълът за ход, но наобратно?
А ти, ако желаеше, би спрял с вик
посоката, която бе "за кратко"!
Но явно има ме в онази ти "графа" -
в раздела "други" никак не е празно.
И казват - времето, дареното, сега
не е за разпиляване. Изкусно
се справяш ти - вменяваш ми вина
за дългите и празни лунни нощи.
А знаеше - в сърцето ми бе тя -
на татко липсата, с сълзи валящи!
Сега!? По своя път поехме аз и ти -
не заедно, а всеки поотделно!
И мисля - ще остане да боли
надеждата в сърцето ми НЕпълно!
© Петя Кръстева All rights reserved.
