Когато се разлисти светлината
отвътре, сред лъчите си цъфти
и ражда се любов, щастливо слята
с най-смелите си предани мечти.
Когато през прозореца поглежда
невинен детски поглед – мил и чист
и слънчева е днешната надежда,
а стиховете галят празен лист.
Когато тържеството тъй е близо
на истинското кротко битие,
тогава тихо Бог в сърцето слиза,
молитва свети – думи в колие.
© Милена Френкева All rights reserved.
The work is a contestant:
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
