Когато се разлисти светлината
отвътре, сред лъчите си цъфти
и ражда се любов, щастливо слята
с най-смелите си предани мечти.
Когато през прозореца поглежда
невинен детски поглед – мил и чист
и слънчева е днешната надежда,
а стиховете галят празен лист.
Когато тържеството тъй е близо
на истинското кротко битие,
тогава тихо Бог в сърцето слиза,
молитва свети – думи в колие.
© Милена Френкева All rights reserved.
The work is a contestant: