Jun 25, 2013, 8:57 PM  

Разминаване

  Poetry » Love
1K 1 17

              

И този път морето ще прегърне

и думите, и твоята тъга.

Вълните пък неволно ще ги върнат

и живи ще ги плиснат на брега.


По стъпките на гларуси и чайки

едно момиче ще върви към теб.

Сънувало, че дълго си го чакал,

то дълго от съня ти ще краде.


Ти все така ще идваш, ще го търсиш.

По лунната пътека ще вървиш,

дордето нещо в тебе се прекърши
и болката в сърцето прокърви.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елица Ангелова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Мария и Роси, Радвам се, че сте тук!
  • Хареса ми!
  • Сън и реалност...и една хубава творба.
    Поздрави!
  • Благодаря на Стенли и на Сашо за вдъхновените и вдъхновяващи отзиви.
  • Морето ме посреща с усмивка
    и със вълните ласка ми дари.
    То помни нашите целувки,
    косите ти, очите топли и добри.

    За тебе пита, сънувам ли те още,
    посрещам ли зората в твоите очи,
    прегръдките ни, тъй ли са горещи
    и твойто име нежно ми шепти.
    ---------------------------------------
    С бриза топъл, с лунната пътека,
    с романтика и нежност, красота,
    с вълните, по брега с походка лека
    морето ще ни среща с любовта.
    ---------------------------------------
    Красив и докосващ стих, наситен с много чувства!
    С обич и копнеж, болка и тъга,
    с вълни от нежност и Любовта!
    Поздрави, Ели!

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...