Разминаване
Навярно аз не съм за теб роден,
и ти живееш в приказка със някой.
Ликът ти нежен се удари в мен –
със поглед ми взриви душата.
Останах по сърце. И по безглас.
Усмивката ми лапаше мухите.
Косите ти танцуват летен валс.
Трапчинката ти ме разпита...
Признавам, пожелах те аз сега...
На кожата ти рози разцъфтяха.
Съблякох цялата ти суета
със порива, бушуващ в тишината.
Отрони две бездумия. С криле.
Разбрах, че кацат в мен, но беше късно.
Подмина ме... Парфюмът ти – море –
удави ме... На устните възкръснах...
Целувах като мъж, хлапак и бог,
а ти ме сграбчи силно и... ме дръпна.
Плестникът беше просто за урок...
И после времето при нас се върна.
ekstasis
© Михаил Цветански All rights reserved.
