Sep 4, 2010, 9:53 AM

Разминавания 

  Poetry » Phylosophy
706 0 16
Бях млад. Жените не разбирах.
Израстнах юноша честит.
Грешах. Пред никоя не спирах,
долавял кусура им скрит.
Така в миражните капризи,
животът ми се пропиля,
изпуснал светските круизи,
медът и острите жила.
И днес наоколо се взирам
в поток от женска красота.
Уви, до мене те не спират,
без кусур, мили същества!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Христов All rights reserved.

Random works
: ??:??