Бях млад. Жените не разбирах.
Израстнах юноша честит.
Грешах. Пред никоя не спирах,
долавял кусура им скрит.
Така в миражните капризи,
животът ми се пропиля,
изпуснал светските круизи,
медът и острите жила.
И днес наоколо се взирам
в поток от женска красота.
Уви, до мене те не спират,
без кусур, мили същества!
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up