Размисли
Случвало ли ви се е, вода да ви приседне,
когато мрачен е денят от сутринта?
Усещали ли сте сърце да трепне,
когато срещне ви с любим случайността?
Обичате ли да усещате тревата,
потъпкана от стъпките ви през деня,
да се вглеждате със радост във росата,
която после ще превърне се в слана?
Какви сме хората? - Човечни!?
Родени да убиваме плода,
а после бием се в гърди със песни,
че ние продължаваме родА.
Гордеем се с труда си ежедневен,
тъй сякаш и пчелите кошер не градят,
творим в деня си злободневен,
тъй сякаш птиците пък, песен не творят.
Стихът ми нека ви замисли,
доколко сме с душа добра
и нека всеки да помисли
за другите, с нелеката съдба.
© Анна Станоева All rights reserved.
