Nov 17, 2012, 3:26 PM

Размисъл

  Poetry
812 0 1

Гледам живота около мен, забързан в някакава посока,

тъжен и ужасно смутен, пълен с намръщени хора,

но аз вярвам, че има на тази земя радост някъде скрита,

има надежда и топлина, но още не е открита.

 

Вярвам, че всичко ще се промени, че светът ще стане различен,

пълен с обич и разбиране, а не към всичко безразличен,

може би тъжно и мрачно е това, но и смешно от части, приятел -

всеки в тоз беден и труден свят се превръща в предател.

 

Може би само мечти са това - да вярвам в добротата,

но с вяра и надежда ще продължа да я търся по земята.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Доника ангелова All rights reserved.

Comments

Comments

  • "всеки в тоз беден и труден свят се превръща в предател"
    Поздрав!

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....