Nov 17, 2012, 3:26 PM

Размисъл

  Poetry
810 0 1

Гледам живота около мен, забързан в някакава посока,

тъжен и ужасно смутен, пълен с намръщени хора,

но аз вярвам, че има на тази земя радост някъде скрита,

има надежда и топлина, но още не е открита.

 

Вярвам, че всичко ще се промени, че светът ще стане различен,

пълен с обич и разбиране, а не към всичко безразличен,

може би тъжно и мрачно е това, но и смешно от части, приятел -

всеки в тоз беден и труден свят се превръща в предател.

 

Може би само мечти са това - да вярвам в добротата,

но с вяра и надежда ще продължа да я търся по земята.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Доника ангелова All rights reserved.

Comments

Comments

  • "всеки в тоз беден и труден свят се превръща в предател"
    Поздрав!

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...