Размисъл
Колко силно в живота си можеш
да обичаш и в теб да гори
онзи пламък, от който сърцето,
да трепти и до смърт да боли?
Колко силно в живота си можеш
да намразиш и от порива нов
да изгаря в сърцето ти рана
и да гледаш със поглед суров?
Колко пъти в живота си можеш
да протегнеш за прошка ръка,
да забравиш ти болка, обида,
да надрастнеш гордост, суета?
Ако никвга истински не си обичал,
ако никому сърцето си не си отдал.
Как тогава можеш да кажеш,
че те има истински, че си живял?
© Живка Иванова All rights reserved.
