Размисъл
на загиналия нелепо в катастрофа 4-годишен Паоло
Да станеш силен мъж не доживя...
Звезда си вече в небесата...
Застигна те нелепата съдба,
да бъдеш съдник на държава.
Един тъй самовлюбен шут,
мечтите ти красиви смачка,
със наглост на нормално луд
и първенющина просташка...
Във мутренската ни страна,
със беззакония безбройни...
ти си крещящата стрела,
забиваща въпроси много.
В живота ти неизживян
кърви човешкият ни смисъл...
а той е в истина една:
В морала ни е скрито всичко.
Повярвайте във Любовта,
от егото си се пазете,
Доброто е към Бог врата,
в човешкото си се смирете.
© Михаил Цветански All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря ви много, Таня, Кети, Никола, Петя!
-
Да, за съжаление нещастието стана част от ежедневието ни.
Те бива да свикваме с това. Стискам ти ръката за стиха! -
Скърбим за тази невинна детска душа! И стискам ръката, написала този стих!
-
Доста станаха звездите на небето, а още сме юни!Няма закони, няма възмездие, затова всичко е така!Поздрав за написаното!
-
Злободневна тема, и... поклон пред детенцето!
Хубав, тежък стих, Мишо!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
