Jun 4, 2014, 11:11 PM

Размисъл

  Poetry » Civic
584 0 5

                                                    на загиналия нелепо в катастрофа 4-годишен Паоло

Да станеш силен мъж не доживя...
Звезда си вече в небесата...
Застигна те нелепата съдба,
да бъдеш съдник на държава.

Един тъй самовлюбен шут,
мечтите ти красиви смачка,
със наглост на нормално луд
и първенющина просташка...

Във мутренската ни страна,
със беззакония безбройни...
ти си крещящата стрела,
забиваща въпроси много.

В живота ти неизживян
кърви човешкият ни смисъл...
а той е в истина една:
В морала ни е скрито всичко.

Повярвайте във Любовта,
от егото си се пазете,
Доброто е към Бог врата,
в човешкото си се смирете.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Михаил Цветански All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ви много, Таня, Кети, Никола, Петя!
  • Да, за съжаление нещастието стана част от ежедневието ни.
    Те бива да свикваме с това. Стискам ти ръката за стиха!
  • Скърбим за тази невинна детска душа! И стискам ръката, написала този стих!
  • Доста станаха звездите на небето, а още сме юни!Няма закони, няма възмездие, затова всичко е така!Поздрав за написаното!
  • Злободневна тема, и... поклон пред детенцето!
    Хубав, тежък стих, Мишо!

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...