Бръм- бръм... контакт... Бръм- бръм... Готино...
Като се разбръмчат, помагай, Боже!
Един да беше знам, но кошер цял?
И отеснява собствената кожа,
до днес, за бога как си оцелял?
Депресиите на песен ги избива,
отдавна в джоба вее северняк,
а казват, че си зла и саможива
отказваш да вървиш послушно в крак.
Парите идват и отиват бързо,
за слава и за почест не ламтиш,
налъм един не цъфна и не върза,
лъжите им не хванаха дикиш.
Така че бръмкай, бръмбар, на скоруша,
а може пък и рой да се сбере.
Един да спре за миг и да послуша...
Две будали? Все пак е по-добре.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
