Разпети петък...
Разпети петък...
(една не библейска история)
По улицата виеха сирени
и пъплеше претъпкан автобус...
Разпети петък... Време за смирение-
на този ден разпънат бил Исус...
(Историята дето ще разкажа
не трябва да се слуша от деца,
понеже развращаващ е типажа
на всичките ѝ действащи лица!...)
... Предпразничният и забързан хаос
приличаше по-скоро на война
и намек даже нямаше ( за жалост!...),
че Бог поел бе Нашата вина...
... На улицата, паднал на асфалта,
един Човек береше там душа,
ала не спря потока на тълпата-
търкаляща се, ходеща пеша....
Обръщаше се всеки преминаващ
така удобно, просто настрани...
(Навярно и Спасителят тогава
разпънали са тъй, без суетни!...)
А легнал до главата на Човека
един бездомен, безпризорен пес,
поел бе функция съвсем нелека-
на любовта към ближния си, днес...
Той ближеше ръката неподвижна,
инстинктът му нашепваше това,
за ближния в беда да се погрижи…
В очите му видях дори- сълза...
Дойде след време „бързата” линейка,
човека натовариха по гръб,
а някой ритна кучето... Скимтейки
подви опашка то и този път...
... Сирената зловещо път проправя,
след нея пъпли пълен автобус...
… А двайсет века вече, нравите-
все там са си: под Кръста на Исус!...
Коста Качев
© Коста Качев All rights reserved.
