Разпети петък...
Разпети петък...
(една не библейска история)
По улицата виеха сирени
и пъплеше претъпкан автобус...
Разпети петък... Време за смирение-
на този ден разпънат бил Исус...
(Историята дето ще разкажа
не трябва да се слуша от деца,
понеже развращаващ е типажа
на всичките ѝ действащи лица!...)
... Предпразничният и забързан хаос
приличаше по-скоро на война
и намек даже нямаше ( за жалост!...),
че Бог поел бе Нашата вина...
... На улицата, паднал на асфалта,
един Човек береше там душа,
ала не спря потока на тълпата-
търкаляща се, ходеща пеша....
Обръщаше се всеки преминаващ
така удобно, просто настрани...
(Навярно и Спасителят тогава
разпънали са тъй, без суетни!...)
А легнал до главата на Човека
един бездомен, безпризорен пес,
поел бе функция съвсем нелека-
на любовта към ближния си, днес...
Той ближеше ръката неподвижна,
инстинктът му нашепваше това,
за ближния в беда да се погрижи…
В очите му видях дори- сълза...
Дойде след време „бързата” линейка,
човека натовариха по гръб,
а някой ритна кучето... Скимтейки
подви опашка то и този път...
... Сирената зловещо път проправя,
след нея пъпли пълен автобус...
… А двайсет века вече, нравите-
все там са си: под Кръста на Исус!...
Коста Качев
© Коста Качев All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Много истинско.
-
Поздравления за чувствителността,превърната в хубава поезия.WaliВиолета Томова
-
Съпоставката с кучето е потресаваща... Човекът не е това, за което се мисли.
Приветствам посланието на стиха ти, Коста.
Поздрави! -
Толкова голяма истина, описана по невероятен начин!
Радвам се, че имах възможността да прочета стихотворението ти!
Поздрави! -
Мислим се за християни, а човешкото в нас го няма!Дори животните са по-добри! Харесах!
-
Коста, историята ти предадена в това стихотворение има силно послание, но не знам кое й е небиблейското? Едно време да не би да разпознаха Исус когато го коваха на кръста?! Следваха ли пътя, който Той им завеща?! И същото е и днес, че може би и по-зле! Пълно е с много фалш и лицемерие дори най-вече всред много /да не кажа повечето/ духовници, които едно проповядват, а друго живеят, пък какво да говорим за обикновените миряни?! А нали рибата се вмирисва откъм главата... Поздрави за разтъсващото послание в това стихотворение!
-
Този стих е огледало на нашото време - Лицемерно, фалшиво, изкривено до абсурд, но отричащо всичко това... Време на технологичен прогрес, съчетан с морална деградация и първични инстинкти...
Приеми моите най-искрени и сърдечни поздравления.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Моите почитания!