Човек познават по това:
кой колко взел и колко дал е.
Не трябват никакви слова.
И куче ще го разпознае.
Един богатства трупа вред -
в пари залага си душата,
а пък отсрещният съсед -
бедняк - свирука си кантата.
Така животът си тече
по бързеите скоротечно
и само някой да рече
за теб добро - оставаш вечно.
Останал си му в паметта -
творението изначално,
като наследник на света
с печат на времето сакрално.
Човек познават по сълза
отронена във миг прощален,
понесъл своята съдба
по пътя, след конеца ален.
© Иван Христов All rights reserved.