Разпятие
Разпятие
Догаря пламъкът на свещите,
но огънят в душата ми гори,
изгарям аз на клада като грешник
и търся тез единствени очи,
които ме запалиха невинен,
от пламъка горещ да се топя.
Ни с вино, ни със бирата пенлива
пожарът в моята душа ще потуша.
Бушува таз стихия като буря,
не дава ми и миг покой,
дали аз някой ден ще се събудя
от този спомен мой.
Или ще пари като въглен,
покрит на преходните страсти в пепелта,
когато ми е тъмно и измръзвам,
аз пак ще го изровя, за да се спася.
© Георги Пенчев All rights reserved.
