Разпятие

Догаря пламъкът на свещите,

но огънят в душата ми гори,

изгарям аз на клада като грешник

и търся тез единствени очи,

които ме запалиха невинен,

от пламъка горещ да се топя.

Ни с вино, ни със бирата пенлива

пожарът в моята душа ще потуша.

Бушува таз стихия като буря,

не дава ми и миг покой,

дали аз някой ден ще се събудя

от този спомен мой.

Или ще пари като въглен,

покрит на преходните страсти в пепелта,

когато ми е тъмно и измръзвам,

аз пак ще го изровя, за да се спася.