Apr 4, 2015, 8:43 PM

Разсипани думи небрежно красиво...

  Poetry » Love
2.1K 0 33

 

 

 

                                              проникване...

                                              болезнено чувствено

                                              до едно друго аз

                                              с фин оттенък на размитото нежно

                                              и дъга от дъждовен кристал

                                              спряла

                                              за миг върху миглите

                                              като жест на изтънченост

                                              разсипани думи небрежно красиво

                                              по ръба на оголен нерв

                                              пролазващи в желание за рисунък

                                              стоплящо пръстите

                                              след недовършен изящен ескиз

                                              с овала

                                              на крехка очакваност

                                              до болка

                                              изпълваща с теб...

 

 

 

                                              музика... Because of... Lenard Cohen

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Магдалена Костадинова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...