Aug 20, 2013, 9:30 PM

Разстояние

  Poetry » Love
1K 0 0

Ще срещам твоите очи

и поглед в устните ти  аз ще впивам.

Ще чакам думите ти, но, уви,

тъй много са стените помежду ни!

 

Понякога ще пращам своя полъх –

тръпчив дъх от давното ни минало

Парфюм от лятна нощ, небрежна младост.

Горчива чаша вино за две изгубени души...

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Я All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...