Разсъмване
Преплитат клони бухнали липите
в тунел зелен по уличката малка.
Пендари слънчеви във тях са скрити –
надолу спускат се като в пързалка.
Очи отваря сънено кварталът
в звънтенето на дръпнати пердета.
Червена светлина небето пали
и плисва я по гладките павета.
Завивка лека утрото отмята,
пристъпва тихо със нозете боси,
а после се разстила по земята,
посрещано от песента на кòса.
И пак е ден. Животът тържествува.
Изпълва сетивата. Като шепот.
Трепти като подръпване на струна
и крие най-голямото вълшебство.
© Анахид Чальовска All rights reserved.
