Той
който знаеше как да разкъсва
и никой не успя
да износи себе си докрай
небето бе смачкано
като ненужна салфетка
звезди прокапаха
от всяка дупка
и тя
която пусна последната бримка
и после пак заедно
късаха небе
ръфаха звезди
накрая всичко ще бъде наред
ще изплюят
мръсната хартия
преди да ги рециклират
докато тя абортира себе си
а той я зачева отново
© Мария Василева All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
