Реалност
Като изгубени деца в нощта
с плахи стъпки в тъмнината,
държахме се нежно ръка за ръка
и спокойствие носеше тишината.
Целият ми свят обърна,
без да попиташ дали искам това,
а аз от страх реших да си тръгна,
но не знаеш как празна е моята душа.
Идваш в моите мисли и парещи сълзи -
бягат надолу една по една,
a през мъглата пред моите очи
виждам единствено реалността.
А тя е - че няма те до мен,
но всяка нощ съня ми ти крадеш
и живея вече ден за ден,
но едва ли ще го разбереш.
© Елица Стоянова All rights reserved.
