Mar 22, 2020, 8:52 AM

Redire ad...

1.1K 1 0

Лете беше преди девет

или десет години, през три могили,

през четири гори, и две пустини, 

имаше селце от не повече

двадесет колиби

сгушени в Алхареното дефиле.

 

Там, нейде из шарените цветове,

дете чакаше на стария каменен мост,

над реката сребристра и дълбока

да дойде чаканият, обещан гост.

 

Мина се време, а от него ни вест, ни кост.

Детето в ръцете си студени държеше 

старият му приятел-дрозд.

 

Не се чуваше тропотът на конски копита,

ни птичите песни от близката гора;

а реката за първи път бе толкова спокойна и мълчалива,

наоколо нямаше признак на ни една душа жива.

 

Детето все още стоеше -

там на моста с една надежда в ръка.

Ала от тази пуста наивност, тъй и не разбра,

че ще му донесе единствено и само тъга.

 

Обърна се и тръгна с наведена глава  

по пътя наобратно - към дома.

Няма го живеца, отиде си и деня

досущ като бяла орхидея с

изпопадали по земята листа.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нина Чалъкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...