Jan 4, 2022, 10:44 AM

Reincarnation 

  Poetry » Civilian
536 4 3

Тази сутрин

небето е пълно

със пръст,

а реките – с отровни частици небе.

Заприлича отгоре водата на кръст,

върху който Исус

втори път ще умре.

 

Под завивките тънки

разтреперан денят

разболява се.

Стине чаша слабо кафе.

Във утайката черна от извечна вина,

е заровен тотемът, който сам се чете.

 

Лошо гледа градът,

не обръщай глава,

свети с вълчи очи между храсти и лед.

Във немития мрак ще те дебне съдба,

във костюма на

нищо не значещ човек.

 

Ей вратата му.

Качваш стъпалата без дъх.

Него вече го няма. Ти си там, но сама.

По теб лепне потта и небесната пръст,

от реброто ти Бог

сътворява мъжа…

 

©Маргарита Мартинова

 

 

[1] REINCARNATION (от латински) - превъплъщение или „повторно въплъщаване"; означение на прераждането или метемпсихозата, т. е. на представата, че след смъртта си човекът влиза в ново съществуване.

 


© Margarita Martinova All rights reserved.

Произведението е включено в:
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??