Jan 4, 2022, 10:44 AM

Reincarnation

  Poetry » Civic
1.1K 5 3

Тази сутрин

небето е пълно

със пръст,

а реките – с отровни частици небе.

Заприлича отгоре водата на кръст,

върху който Исус

втори път ще умре.

 

Под завивките тънки

разтреперан денят

разболява се.

Стине чаша слабо кафе.

Във утайката черна от извечна вина,

е заровен тотемът, който сам се чете.

 

Лошо гледа градът,

не обръщай глава,

свети с вълчи очи между храсти и лед.

Във немития мрак ще те дебне съдба,

във костюма на

нищо не значещ човек.

 

Ей вратата му.

Качваш стъпалата без дъх.

Него вече го няма. Ти си там, но сама.

По теб лепне потта и небесната пръст,

от реброто ти Бог

сътворява мъжа…

 

©Маргарита Мартинова

 

 

[1] REINCARNATION (от латински) - превъплъщение или „повторно въплъщаване"; означение на прераждането или метемпсихозата, т. е. на представата, че след смъртта си човекът влиза в ново съществуване.

 


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Margarita Martinova All rights reserved.

Произведението е включено в:

"ВЗЕМИ КРИЛАТА МИ" - 66 стихотворения 🇧🇬

"ВЗЕМИ КРИЛАТА МИ" - 66 стихотворения
1.7K 1

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...