May 21, 2013, 10:05 AM

Режим на самотата

  Poetry » Other
598 0 5

 

Самотата е неизследвана пещера,

в която прилепи засипаха пътеките.

Изпращам ултразвуци на зловещи призраци

и загрижено  бърша сълзите им.

Оглеждам кухини, наежени от клаустрофобия

с инфрачервени погледи.

В понеделник изпирам със снежни води

мърлявото си ежедневие,

във вторник правя от косите си гнезда за птици,

в сряда пускам стотинки за щастие в пещерното езеро

и хвърлям стръв за надежда.

В четвъртък се промушвам през дупка,

за да  измеря греховете си.

В петък се изкачвам на покрива на самотата

и танцувам щастливо с дявола,

а в събота каня пещерния Бог на вечеря.

В неделя творя богослужение

 и се правя, че всичко ми е наред.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Диана Кънева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...