Полепнала с коси от мокър сняг,
реката плавно се извива.
Очите пият от замръзналия мрак.
Изгубват се в мъглата сива.
Снега топи се в грубите ми длани.
От студ реката в мен застива.
Целувана от брегове желани.
… Отива си, като жена красива.
© Мимо Николов All rights reserved.