РЕКА СЪМ
Река съм, буйна, пълноводна,
заливам брегове със смях.
В косите си заплитам ветровете,
изливам светлостта си в тях.
По мен танцува залезът красив,
закичен като цвете на гръдтта ми.
По мене тича, изгревът щастлив,
докоснал със лъчи мечтите ми.
Извивам тяло тънко, устремено
по завоите, на времето звъня.
Под слънцето блестя в златисто,
сребриста съм, под лунна светлина.
Небето вглежда се във моето тяло,
магично огледало на душата,
трепти във мене камъчето бяло,
захвърляно, си търси свободата.
Докосвам с трепет бреговете,
а те целуват моето лице,
но стигнала морето се изливам,
в посоката на своето сърце.
заливам брегове със смях.
В косите си заплитам ветровете,
изливам светлостта си в тях.
По мен танцува залезът красив,
закичен като цвете на гръдтта ми.
По мене тича, изгревът щастлив,
докоснал със лъчи мечтите ми.
Извивам тяло тънко, устремено
по завоите, на времето звъня.
Под слънцето блестя в златисто,
сребриста съм, под лунна светлина.
Небето вглежда се във моето тяло,
магично огледало на душата,
трепти във мене камъчето бяло,
захвърляно, си търси свободата.
Докосвам с трепет бреговете,
а те целуват моето лице,
но стигнала морето се изливам,
в посоката на своето сърце.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
Браво, Джейни!!!
