Oct 22, 2009, 2:27 PM

Реквием за едно палто... 

  Poetry » Other
571 0 13

Като крило от прилеп в гардероба

 

притихнало, палтото ти мълчи,

 

кротува, сякаш е в утроба

 

и наблюдава с копчета – очи.

 

Във джоба пази мигове от вчера,

 

яката - стар парфюмен дъх,

 

две кърпички – сълзите ми поели

 

и тънки косми като златен мъх...

 

Това палто е толкова самотно...

 

и мисля, че се свива в тъмнината -

 

то просто знае, няма вече кой

 

да сложи спомен в скъсана подплата.

© Джулиана Кашон All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??