Като крило от прилеп в гардероба
притихнало, палтото ти мълчи,
кротува, сякаш е в утроба
и наблюдава с копчета – очи.
Във джоба пази мигове от вчера,
яката - стар парфюмен дъх,
две кърпички – сълзите ми поели
и тънки косми като златен мъх...
Това палто е толкова самотно...
и мисля, че се свива в тъмнината -
то просто знае, няма вече кой
да сложи спомен в скъсана подплата.
© Джулиана Кашон All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
