22.10.2009 г., 14:27 ч.

Реквием за едно палто... 

  Поезия » Друга
523 0 13

Като крило от прилеп в гардероба

 

притихнало, палтото ти мълчи,

 

кротува, сякаш е в утроба

 

и наблюдава с копчета – очи.

 

Във джоба пази мигове от вчера,

 

яката - стар парфюмен дъх,

 

две кърпички – сълзите ми поели

 

и тънки косми като златен мъх...

 

Това палто е толкова самотно...

 

и мисля, че се свива в тъмнината -

 

то просто знае, няма вече кой

 

да сложи спомен в скъсана подплата.

© Джулиана Кашон Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??