Реквием за едно палто...
Като крило от прилеп в гардероба
притихнало, палтото ти мълчи,
кротува, сякаш е в утроба
и наблюдава с копчета – очи.
Във джоба пази мигове от вчера,
яката - стар парфюмен дъх,
две кърпички – сълзите ми поели
и тънки косми като златен мъх...
Това палто е толкова самотно...
и мисля, че се свива в тъмнината -
то просто знае, няма вече кой
да сложи спомен в скъсана подплата.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Джулиана Кашон Всички права запазени
