Реквием за съвременно време
РЕКВИЕМ ЗА СЪВРЕМЕННО ВРЕМЕ
Завъртаме се. Прииждаме. Между четири стени.
Като хамстери във въртележка.
Въртим се... Безутешно, безпогрешно същите.
Изкуствени слънца и нощен писък
се вихрят - тънки, чувствени...
Херметически топличко, сивичко -
уют оптически. Но илюзорен.
Дантели и валс,
диско и рок,
порно и фолк,
и хиляди реквиеми
се дуелират в простора.
Куцат минутите...
Спъват ни собствени,
непрескочени буци.
Разпасани мисли. Многоточия...
Живуркаме - свои и ничии.
С лабиринтено шаване. С падане.
Понякога - дори с литване.
Но пак сме си там -
във въртележката.
Живуркаме...
С подличко, кротко отричане
на хамстерите и въртележките.
После пак се завъртаме. И прииждаме.
И си казваме: да живеем,
да живеем съвременно,
че всичко е толкова временно!
А някъде дълбоко в нас
ридаят хиляди реквиеми...
© Радост Станчева All rights reserved.
