Jul 9, 2010, 1:39 PM

Реликта

Poetry

1.1K 0 30

Реликта

Разпръсна ме. А всъщност ме събра.
Погълнах неутрони до припадък.
Тежи светът. В Адамови ребра
животът е вторичен. И некратък.

Не си часовник в моето ядро.
Сама тиктакам в свойта хаотичност.
Не търсех извор – стигаше ведро,
в което да измервам сеизмичност.

Бе дълъг цикъл. После прекипя.
Разлитнаха се атомни заряди.
Аз имам Него. Теб те има Тя.
Но пътят ни едва ли ще е гладък.

Критично ме взриви. Олекна
сърцето ми след пищната ти клада,
а беше пре- и пре- капацитетно…

... сега реликта – сред азотен хлад…

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

viktoar (Виктория Стоянова)

Сеизмичността е катастрофално висока, обещава катаклизъм!

2011-04-25T22:17:13+03:00
Anita765 (Ани Монева)

Наистина оригинално. Харесвам тази категоричност в стиховете ти. Мисля, че точно тя докосва, защото е сила.

2010-08-05T10:23:07+03:00
malaiskatigrica (Ивалина Трайкова)

Всичките ти стихове са вълшебство за мен!

2010-08-03T21:14:25+03:00
kopele (Ирен Попова)

!!!

2010-07-15T22:41:25+03:00
Rois (Събина Брайчева)

"Не си часовник в моето ядро. Сама тиктакам в свойта хаотичност." ... и неутрони до припадък, обичам да те чета! Поздрав!

2010-07-14T17:20:58+03:00