Реликта
1.1K
0
30
Реликта
Разпръсна ме. А всъщност ме събра.
Погълнах неутрони до припадък.
Тежи светът. В Адамови ребра
животът е вторичен. И некратък.
Не си часовник в моето ядро.
Сама тиктакам в свойта хаотичност.
Не търсех извор – стигаше ведро,
в което да измервам сеизмичност.
Бе дълъг цикъл. После прекипя.
Разлитнаха се атомни заряди.
Аз имам Него. Теб те има Тя.
Но пътят ни едва ли ще е гладък.
Критично ме взриви. Олекна
сърцето ми след пищната ти клада,
а беше пре- и пре- капацитетно…
... сега реликта – сред азотен хлад…
© Таня Георгиева All rights reserved.
