Реших да вземъ секлетарка
Дъ ни съ чите без чувство за смех!!!
Реших да вземъ секлетарка
нъ стринъ Дака, малкуто моме.
Нали с жинатъ съ другарки
и идвъ в къщи да плите.
Оно момето йе грамотно
изкарало йе май чи осми клас.
Кайвето прави го страхотно
и песни пее с убав глас.
Жинъта в къщи ми хортува:
- Внимавай, Ваньо, с туй моме!
Оно на глед жина йе веке,
но требе ощи да расте.
Доде при мене, минеджуп облекло
нъ блузътъ отпред големи две...очи.
Изгледъ мъ момето дявулиту,
а язе саму мигъм и мълчим.
Коги додоф на себе си от шока,
турнаф я да напишеме писмо.
Чи работата кметска са ни свръшва,
нъ мен крепи съ туй сило.
Момето пише, язе дзепам,
отпреде у големите...очи,
а мисленето бега от писмото
надоле каде моите ноги.
Така виде ме тука мойта Стойна,
па викна яко, та силото сбра.
С тучилкъта пудгони ма към дома,
коги йедосъна йе тъй фучи она.
Устанаф язе сам без секлетарка,
един ша върша сичкуто това.
Е, трудно йе, но ша са справа,
доволнъ дъ йе моята жина.
© Христо Костов All rights reserved.
