РЕТРОСПЕКЦИЯ
1.1K
0
32
Така и не ми каза... за тогава,
какво почувства... беше ли различно?
Понякога съм луда... до забрава,
но вярвай ми, това е нещо лично.
Ръцете си сега към теб протягам.
За миналото... нека те прегърна.
Да, влюбена бях. (Почнах да забравям),
но чувствата си няма как да върна.
Обичала съм много... и не крия.
Катарзисна бе всяка повтаряемост.
Недей да се усмихваш... не разбираш.
Изгубвах се съвсем... до невменяемост.
Животът ми реши да ме променя.
Сърцето ми заблъска аритмично.
През седмицата, помня - бе неделя,
завързвах час след час... епизодично.
Пробудих се, но вече остаряла.
На тридесет реших се и да пиша.
И всеки спомен, дращещ апатично,
започна там на листа... да въздиша.
Изливах в думи болки и копнежи.
Научих се да драскам... граматично.
Любовни мъки, блудкави брътвежи,
с последвани аплаузи... безкритично.
******
Сега да спра - не мога... и не искам.
Рисувам с думи всяка преживяемост.
Във всеки стих... душата си изливам
и нуждата една е... Оцеляемост!
какво почувства... беше ли различно?
Понякога съм луда... до забрава,
но вярвай ми, това е нещо лично.
Ръцете си сега към теб протягам.
За миналото... нека те прегърна.
Да, влюбена бях. (Почнах да забравям),
но чувствата си няма как да върна.
Обичала съм много... и не крия.
Катарзисна бе всяка повтаряемост.
Недей да се усмихваш... не разбираш.
Изгубвах се съвсем... до невменяемост.
Животът ми реши да ме променя.
Сърцето ми заблъска аритмично.
През седмицата, помня - бе неделя,
завързвах час след час... епизодично.
Пробудих се, но вече остаряла.
На тридесет реших се и да пиша.
И всеки спомен, дращещ апатично,
започна там на листа... да въздиша.
Изливах в думи болки и копнежи.
Научих се да драскам... граматично.
Любовни мъки, блудкави брътвежи,
с последвани аплаузи... безкритично.
******
Сега да спра - не мога... и не искам.
Рисувам с думи всяка преживяемост.
Във всеки стих... душата си изливам
и нуждата една е... Оцеляемост!
© Кремена Стоева All rights reserved.
