Разяжда ме отрова силна,
отровата на ревността.
Защо се чувствам нестабилна?
Защо не вярвам в любовта?
Във мен бушуват бури страшни,
бурите на ревността,
неосъзнато странно чувство,
по-силно сякаш от страстта.
Дано във този стих успея
на болката да дам аз ход
и себе си да овладея,
и да не търся вече брод!
© Вили All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
