В сърцето на Рила планина,
където гнéздят гордите орли.
Сред дебрите на бóрова гора
манастир отворил е вратѝ.
Граден от рéчен камък векове,
а в двора – черква белостенна.
До него път от хиляди нозе
на хора с вяра неизменна.
Рушéн от турски ятагани, огън!
Възкръсвал винаги от пепелта!
И днес Обителтá свещенна
измолва мир за българска земя.
© Хари Спасов All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
