В сърцето на Рила планина,
където гнéздят гордите орли.
Сред дебрите на бóрова гора
манастир отворил е вратѝ.
Граден от рéчен камък векове,
а в двора – черква белостенна.
До него път от хиляди нозе
на хора с вяра неизменна.
Рушéн от турски ятагани, огън!
Възкръсвал винаги от пепелта!
И днес Обителтá свещенна
измолва мир за българска земя.
© Хари Спасов All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
