Dec 5, 2009, 9:04 AM

Рисунка

746 0 1

На белия лист

с молив във ръка

драсвам първата

плаха черта.

После овала -

ето главичка

и точица малка -

окото на птичка.

Завършвам крилцето

и е готово.

Птичето малко

ще литне отново.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Харита Колева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Дават ми крила твоите детски светове и чистота, с която пишеш, с обичта към децата...

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...