Рисунка в дъжда
Рисунка в дъжда
Случайност ли пак ме доведе
в притихналия малък град,
там стъпки на есенно време
багреха в жълто мокър площад.
Беше провинциален и скучен,
сред спорещи с вятъра кестени,
тук, устни на дръзко момиче
стоплиха някога късната есен.
Безумно търсех далечна утеха,
от миг, в който бяхме щастливи,
самотно е днес в мократа дреха,
не страдам като листата красиво.
Прегърбен, зад облака се сви
денят - както в спомена лиричен,
в дъжда рисувах нейните черти,
но знам, че повече на теб прилича.
© Запрян Колев All rights reserved.
