Рисувай бели ангели...
Вали, не спирай! Бял, искрящ и чист,
омръзна ми от кал, тъга и киша,
превръщай всичко сиво в нотен лист,
мелодия не мога да напиша,
а само стих. За края и началото,
ти ми дари снежинките. И бялото...
Където бях... Е, няма път до там,
дори не питай.. Измълчах го вече.
Рисувай бели ангели... И знам
вълшебна ще е тази снежна вечер.
Ти само пречистѝ душата. Свитата,
на време лицемерно от копитата.
Аз ще изпиша листа чисто нов,
с копнежи, рими, малка женска тайна,
ще ти опиша свойта любов -
съдбовна среща... Приказка сияйна...
А ти пази я в болката родената,
но най-красива обич във Вселената...
© Надежда Ангелова All rights reserved. ✍️ No AI Used
