Не плача, това в очите не са сълзи -
димът цигарен неволно залютя...
Не съм ядосана, не, нищо не горчи,
дори мълчанието днес не заболя.
Не съм студена, нито примирена,
научих се - приемам реалността...
Все същата съм, не съм променена,
но няма как да знаеш... далечина.
Признавам си, от мен бе избран,
или се лъжа, май изборът твой бе?...
Нито си дявол, нито аз съм тамян,
не сме ний грешни под това небе.
Подари ми него, миг прекрасен,
нали си спомняш... преди време.
Ще го родя, отдавна е преносен,
за живот напира, дъх да поеме...
05.11.2008 г
(цикъл "Бяло перо")
© Анета Саманлиева All rights reserved.