Родео
в памет на д-р Любомир Робев
Животът - този необязден кон,
здраво ме пришпорва.
Разби спокойствие,
илюзии,
приятелства.
Мускулите ми напряга.
Учи ме да пазя равновесие.
И все напомня за земята.
Дръж!-ми казва.
Дръж ме за юздите!
Изпуснеш ли ги -
лошо ти се пада!
Задъхвам се от неочаквани
обрати -
изненадата е негов
насъщен нрав.
Бог знае -
колко ще се задържа
на гърба му
измамно привлекателен?
Дочувам възгласи:
"Още можеш, давай!"
Трибуните се забавляват.
Оркестър в небесата
свири реквием.
© Стойчо Станев All rights reserved.
