Роди се любов
Заваля. Едри капчици дъжд.
Сякаш перли изсипа небето.
Притъмня. Ей така, изведнъж.
Слънце скри си зад облак лицето.
А пък там, на пресечка отсреща,
без чадъри се смееха двама.
Не им пречеше времето, имаха среща.
Грееха погледи в тази прохлада.
- Да вали, просто дъжд е това.
Рече мило с усмивка момчето.
И отмести кичур мокра коса,
на момичето трепна сърцето.
И обувки събуха, зашляпаха боси,
като малки щастливи деца.
Без посока, без много въпроси,
вплели нежно ръка във ръка.
Умили се небето, слънце пак се усмихна.
Свод направи им с цветна дъга.
Цял светът от вълшебство притихна.
В този миг се роди любовта.
© Жанет Велкова All rights reserved.
